Както Луи XV,така и неговият наследник Луи XVI не могъл да овладее ситуацията.И така на 5 май 1789 г. след свикването на Генералните щати,вълната на революцията се надигнала и нищо да не можело да я спре.
Народът на Франция нямало да пропусне своя шанс и така било създадено Учредителното събрание, което отменило съсловните привилегии и феодални права, а също и църковния десятък.
През 1791 г. Франция била приета конституция според която Франция ставала конституционна монархия,в която законодателната власт била поверена на Законодателно събрание.
На 10 август 1792 г. парижките санкюлоти нападнали Тюйлери, Луи XVI и семейството му били заловени. Разпуснали Законодателното събрание и насрочили избори за Конвент. В него участвали нови богаташи.
През пролетта цените на хляба се повишили и положението се изострило. Изпълнителната власт била поверена на Директория от 5 души с огромни права. Народът бил напълно отстранен от управлението.
В много райони на Италия избухват бунтове,по в повечето случай те се разгромяват. Много често италианските революционери разчитат на чужда помощ. Най-често на Франция.
След като положението на революционна Франция от 1789 г. се стабилизира,то новото правителство си поставя за цел да изтласка Хабсбургите от Северна Италия.
За тази цел то поверява на ген.Бонапарт ръководството на похода. Така под негово предводителство французите изтласкват от северните части на Италия австрийските окупатори. Това става през 1796 г.
Месното население посреща френските войски като освободители по много бързо се разочарова, тъй като те се оттеглят. И отново австрийските власти се връщат на старите позиции. Основната движестта сила италианската революция е освобождението на Италия. В същото време и в Германия протичат сходни исторически действия. Както е разделена.
През 1798г.Бонапарт осъществяватки решението на Директорията, предприел експедиция в Египет, който влизал в състава на Османската империя. Които завършил с провал.
Междувременно положението на Франция на европейския континент започнало да се влошава. В края на 1798 г. и началото на 1799 г. била образувана втора коалиция срещу Франция.
В нея влизали Англия, Русия, Австрия, Турция и Неаполитанското кралство. По море англичаните имали неоспоримо господство. Армията на ген. Суворов достигнала Алпите и притиснала Франция от юг. Франция загубила всичките си завоевания и в Италия.
Военните неуспехи довели до криза в Директорията. На 18 брюмер / 19 ноември 1799 г.чрез военен преврат идва на власт Наполеон Бонапарт. 29-годишен, корсиканец, тясно свързан с новата буржоазия и твърде популярен в армията притежаващ, много лични качества на диктатор.
За укрепване на новата власт била приета нова конституция.
Франция си оставала република. Но цялата власт била в рацете на първия консул, който единствен имал право да обнародва закони,бил главнокомандващ армията и ръководител на цялата вътрешна и външна политика на държавата. Другите двама консули имат само съвещателен глас.
Като станал консул Бонапарт възглавил борбата против втората коалиция, която продължавала военните действия срещу Франция.
На 9февруари 1801г. Австрия била принудена да сключи мир с Бонапарт. След излизането на Австрия от войната,втората коалиция почти престанала да съществува. Англия продължила военните действия срещу Франция сама, но и тя скоро се съгласила на преговори за мир.
На 27 март 1802 г. бил подписан от Франция и нейните съюзници Испания и Холандия от една страна и Англия от друга, Амиленския мир. Които не разрешил острите противоречия съществуващи между Франция и Англия, а бил само временен отдих.След Амиенския мир властта на Бонапарт се засилила.
Наполеон станал неограничен господар на Фрация, на него се подчинявали почти цяла Италия,част от германските държави, Белгия и Холандия. Всички тези държави трябвало да помагат в битката с Англия.
През 1803 г. битката с Англия се възобновила и не приключила до самия край на управлението на Наполеон. След редица дребни сражения успешни за французите на 14 октомври 1806 г. била решена съдбата на Прусия.
При окупацията на Прусия, Наполеон се сблъскал с руската армия, която се притекла на помощ на Прусия. Руската армия понесла големи загоби 7 юли 1807 г. в град Тилзит на един сал бил сключен мир. Прусия също сключва мир.
През 1810 г. в Франция започнала промишлена криза. През ноември 1812 г. по време на преминаването на р. Березина френската армия понесла големи загуби. Поражението на Наполеоновата армия послужило като сигнал за всеобщ подем на народите против Наполеон.
Героичната Отечествена война на руския народ разсея мита за непобедимостта на Наполеоновите армии.
Когато Русия, Англия, Австрия и Прусия-главните участници в коалицията срещу Франция, подписали на 1 март 1814 г. договор за довеждане на войната с Наполеонова Франция до победа и за условията на предстоящия мир било решено след завършване на войната да се свика международен конгрес във Виена...OP+
.jpg)
Виенският конгрес (1 октомври 1814 - 9 юни 1815) се провел във Виена, Австрийска империя. Той имал за цел преначертаването на политическата карта на Европа и прилагането на принципите на легитимизма (признаване на правото на законните (легитимни) династии.
Виенският конгрес се стремял към уравновесяване на силите, за да се избегнат бъдещи войни и революции.
Конгресът се председателствал от австрийския държавник Клеменс Венцел фон Метерних. Решенията на този конгрес са взети от четирите велики сили - Прусия, Русия, Австрия и Обединеното кралство. На Франция е позволено да вземе участие във вземането на решения поради силната ѝ дипломация. Повод за свикването на този конгрес е разгромът, който претърпява Наполеонова Франция по време на предишната пролет.
Преговорите не били преустановени дори след завръщането на бившия император Наполеон Бонапарт от изгнаничество и поемането на властта във Франция от него през март 1815 г. Заключителното становище на Конгреса е подписано девет дена преди поражението на Наполеон при Ватерло. Технически погледнато, някои могат да кажат, че Виенският конгрес никога не се е състоял, тъй като Конгресът никога не е провеждал пленарно заседание. Всъщност дискусиите са се водили на неофициални заседания между Великите сили.
Конгресът се занимавал с определянето на държавните граници в Европа след Наполеоновите войни,
с изключение на тези на Франция, тъй като те били вече определени с Парижкия мир от 30 май 1814 г.
Освен потвърждението, че присъединените от Франция територии през 1795-1810 г. вече не били нейна собственост - решено впрочем още с Парижкия мир, другите важни последици от Конгреса били разширяването на Русия (която придобива Варшавското княжество), и Прусия (която се сдобива с Вестфалия
и Северен Рейнланд (Rhineland)). Близо 300-те държавици, останали от Свещената Римска империя, били превърнати в много по-лесно управляеми 30 държави. Това решение укрепило Германия. Държавите образували хлабава немска конфедерация, която се оглавила от Прусия и Австрия, наречена Германски съюз.
Представителите на Конгреса се съгласили на много други териториални промени.
Норвегия била прехвърлена от Дания на Швеция. Австрия се
сдобила с Кралство Ломбардия-Венеция в Северна Италия, която попаднала под управлението на Хабсбургите, (Велико херцогство Тоскана, Херцогство Модена и Херцогство Парма). Папа Пий VII си възвърнал Папската област.
Кралство Пиемонт-Сардиния получило обратно своите континентални владения и поело управлението на Република Генуа. В Южна Италия на роднината на Йоаким Мурат (Joachim Murat), му било разрешено да задържи Кралство Неапол, но след като той оказал помощ на Наполеон по време на неговите Сто дни, той е детрониран, и Фердинанд IV (Неапол) от династията на Бурбоните отново се качва на престола.
Било създадено голямо Обединено кралство Нидерландия за принц Орански, включително Обединените провинции и бившите територии, владени от австрийците, в Южна Нидерландия.
На Виенският конгрес е създадено и Кралство Белгия като самостоятелна държава в Австрийска Нидерландия. Имало и други, по-маловажни териториални решения, включително големи териториални придобивки за немските кралства Хановер и Бавария, както и признаването на португалските претенции към областта Оливенца (Olivenza).
Свещеният съюз не бил пряко част от Конгреса, но се свързва с него. Според него европейските суверени трябвало да се придържат към християнските принципи.
Въпреки че той бил осмян от много от държавниците на Конгреса (Касълрей го нарича "късче възвишен мистицизъм и абсурд", а Метерних - "гръмогласно нищо"), всичките европейски суверени се съгласи с него с изключение на Папата, който не желаел да подпише споразумение с толкова много еретици.
Султанът, който не се интересувал от християнските принципи, и принца-регент на Обединеното кралство, който не могъл да се съгласи с договор, който не включвал намесата на правителството (все пак той се подписва в ролята си на регент на Хановер) също не подкрепили съюза. По-късно Свещения съюз започнал да се свързва с реакционните движения в Европа и най-вече с политиката на Метерних.
Виенският конгрес бил често критикуван от историците на 19 век (както и някои по-съвременни) за това, че пренебрегнал националните и либерални стимули, както и че създал "горещи" точки на континента.
Всъщност критиката вече била изказана от опозицията на вигите в Англия, веднага след като Конгресът приключил. Виенският конгрес бил съществена част от т.нар. Консервативен ред (The Conservative Order), при който мирът и стабилността били разменени със свободата и гражданските права, свързани с Френската революция.
През 20 век обаче много историци смятат, че Конгресът е свършил добра работа, и е предотвратил глобална война за близо сто години (1818–1917). Между тях е и Хенри Кисинджър, чиято дисертация е върху Виенския конгрес...OP+
