ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ






Френската революция е период от историята на Франция, продължил от 1789 до 1799 г. Той е изпълнен с мащабни политически и социални промени. Премахва се абсолютната монархия.

След кратко републиканско управление, идва времето на Наполеон Бонапарт, който успява да установи Първата Френска империя, известна още от популярната литература и като Наполеонова Франция.  Това е название на Франция в периода от 1804 до 1814 г. и за кратко, от март 1815 до 22 юни 1815 г. Създадена е след провъзгласяването на Наполеон I за френски император през 1804 г. 

През 1814 г. той се отрича от престола. След година се завръща за малко (така наречените "Стоте дни на Наполеон"), но загубата на битката при Ватерло слага край на Първата Френска империя.

В периода на най-голямото си могъщество - от 1807 до 1812 г., Франция владее голяма част от Европа - Западна Европа (без Англия) и Централна Европа.

Френската революция е осъществена на два етапа — първи (от 1789-1792 г.) и втори (от 1792-1794 г.). През първия етап се премахват феодалните привилегии и църковния десятък. През август 1789 се създава Декларацията за правата на човека и гражданина, а през 1791 г. се гласува и приема конституция. С издаването ѝ, Франция става конституционна монархия. 

 Според Конституцията, кралят може да налага вето над законите и да сформира правителство. Създава се и свободен съд - според идеите на Монтескьо за разделение на властите и на Русо за превъзходство на законодателната власт и държава, в която суверен е народът.

По време на Френската революция, френското общество претърпява дълбока промяна, при която феодалните, аристократски и църковни привилегии са отменени под натиска на леви политически групи, масите по улиците и селяните. Старите идеи за традиция и йерархия - свързани с монархията, аристокрацията и религиозните власти - за заменени с идеалите на Просвещението: равенство, гражданство и неотменими, естествени права.

Вторият етап е белязан от успешното отблъскване на антиреволюционна коалиция, а именно на съюзните сили на Прусия, Русия и Австрия (Съюз на тримата императори), към които се присъединяват емигрирали офицери-аристократи, срещу която се изправя напуснатата от множество благородници-офицери армия, която печели голяма стратегическа и психологическа победа в битката при Валми. Този етап завършва със свалянето на монархията.

Превратът на 18 брюмер (на френски: Coup d'État du 18 brumaire; 18 брюмер VIII година по новото революционно летоброене заменило Григорианския календар в Първата френска република) довежда на власт във Франция Наполеон Бонапарт.




Следващия Френската революция исторически период в историята на Франция е известен като времето на Наполеоновите войни, които завършват с Виенския конгрес...OP+
Източник снимки Internet